СТАТИИ‎ > ‎

Едно средство за борба с компютърното пиратство- теория за селективно наказателно преследване.

публикувано 20.01.2012 г., 7:33 ч. от Matey Zhostov   [ актуализирано 6.01.2013 г., 23:05 ч. от Матей Жостов ]

„ Има повече от един начин да одереш котката”
Seba Smith, писател- хуморист, „
The Money Diggers”, 1840 година                                                   ©
                                                                                                2012,Петър Петров*
1. Увод.
 Пиратството ограбва. Приемаме това твърдение за клише, но от гледна точка на авторското право ( тук и надолу- АП) то наистина е противозаконно/ 1/ . Множеството автори, изпълнители и продуценти търпят огромни загуби от неоторизираното ползване на техните творби в интернет. Феноменът „ компютърно пиратство” или „ интернет пиратство”( тук и надолу- КП) / 2/ е гореща тема в областта на интелектуалната собственост. В световен мащаб са известни различни практики за решаване на проблема- съглашения между авторите и интернет доставчици за ограничаване на КП/ 3/ граждански дела против нарушители на АП- индивидуални и посредници, администриране на отношенията между крайните потребители извършващи потребителско пиратство посредством системата на „ постепен отговор”/ 4/ и не на последно място- наказателно преследване на интернет пиратите.  За съжаление в България  конкретни резултати в борбата с КП на практика липсват. Самите автори / 5/ не желаят да рискуват пред гражданският съд с предявяване искове, предвид неуточнената и крайно противоречива позиция на българският съд по повод обезщетяване на загуби при нарушения на АП / 6/, пасивни са и организациите за колективно управление на АП, вероятно по същите причини. Допълнително наложилото се напоследък обществено недоверие към съдът е значим фактор, демотивиращ авторите да търсят съдебна защита.
В настоящата статия ще се опитам да обоснова нуждата от намесата на Държавата със средствата на наказателната репресия в отношенията между авторите и нарушителите на техните права чрез КП. Тъй като съществената част от КП сега се извършва с използване на р2р – технология и най- вече- чрез торент споделяне, акцента ще е именно насочен към този вид дейност, макар и идеята да има приложение и при стрийминг платформите, като например Vbox7 и други подобни. Основната идея е, че такава намеса е крайно необходима, възможна и оправдана от политическа, икономическа и социална гледна точка. В статията съм използвал извършено от мен авторско изследване на три от най- известните български торент сайта- zamunda.net, arenabg.com и p2pbg.com като емпирични данни, с цел аргументиране на тезата ми.

2. Войната срещу КП в международен план.
В началото и средата на 90- те години в САЩ се водят първите граждански дела против нарушения на АП в интернет- средата/ 7/, където стават ясни трудностите при решаване на проблемите на „ новото АП в  дигиталната ера”.  Държавата също не остава със скръстени ръце и след първоначалните неуспешни опити за провеждане на наказателни обвинения против интернет пирати/ 8/, следва спешно приемане на нови закони за АП, където са криминализирани нарушенията против АП които са осъществени в значителен , търговски мащаб, макар и без приходи от тях за дееца / 9/. На тяхна база държавното обвинение успешно провежда и първите наказателни обвинения  против интернет пирати/ 10/Принципно, борбата с КП в САЩ е комплексна. Значителен брой са  граждански дела против интернет провайдъри/ 11/, също и против индивидуални потребители на р2р и торент- сайтове/ 12/. Наказателната репресия от страна на държавата е съсредоточена в случаи на КП, осъществено в значителни търговски мащаб и най- често – с получаване на пряка или непряка финансова изгода. / 13/
В Европа борбата с КП се води по аналогичен път. Основната цел на гражданските дела са различните видове интернет посредници,  тъй като те способстват в най- голяма степен в администрираната и управлявана от тях интернет среда да бъдат осъществявани многобройни нарушения на АП. В този смисъл, затваряне на такива сайтове е успешна стратегия за авторите. Всяка държава изгражда своя автономна стратегия за борба с интернет пиратството. Така например в Италия са налице 12 съдилища, специализирани по дела за интелектуална собственост / 14/ . Тази концентрация на практикуващи съдии води до интересни решения, свързани  с проблема КП, включително и установяване на нови стандарти по повод отговорност на интернет – посредниците/ 15/. В Испания, където е налице института на корпоративната отговорност, освен гражданските дела в началото на 2010 год. се водят около 30 наказателни  дела против собственици на торент и р2р сайтове, включително и против самите сайтове като юридически лица/ 16/. Широк международен отзвук придоби и наказателното дело против собственика и администриращите лица на един от най- големите торент сайтове- The Pirate Bay в Кралство Швеция, където първоинстанционния наказателен съд призна обвиняемите за виновни в извършване на КП и им наложи ефективни наказания лишаване от свобода/17/. През пролетта  на 2011 год. в Германия, Испания, Франция и Нидерландия се проведе може би най- голяма в историята международна  операция против КП. В резултат на успешното полицейско разследване, в Лайпциг бе повдигнато наказателно обвинение на  администриращите лица на един от най- посещаваните немско езични сайтове- Kino.to, представляващ видео- платформа за  стрийминг споделяне/ 18/ Резултата е, че сайта спира ефективното си излъчване, 13 лица са задържани,  а на 11.12.2011 год. главният администратор на сайта бе признат за виновен от Областен съд- Лайпциг и му бе наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, ведно с конфискация на имуществото му, а присъдата  няма да бъде обжалвана/ 19/. В Русия пък е налице  тотално наказателно преследване на крайни потребители на торент- сайтове и само през 2007 год. са признати за виновни 2 740 лица в извършване на такива престъпления, с наложени различни по вид наказания./ 20/
Може да се заключи, че в световен мащаб държавата не е абдикирала от наказателно преследване на интернет пиратите. Принципно подлежат на наказателна репресия лицата, администриращи сайтове, в които се извършват нарушения на АП, на  ъплоудъри с висок интензитет на „ качване” на произведения в сайта или пък на такива , които придобиват преки финансови изгоди от това. Примерите са от особено значение за нас, тъй като могат да послужат за нагледен пример какво трябва да се направи в България и кои грешки да бъдат избегнати.

3. р2р- споделяне. Торент споделяне.
С р2р- протокол / 21./ се дава възможност за компютърно и мрежово разпространение на файлове различни като характер, размер  и съдържание, които са изработени от потребителите, участващи в разпространението или просто са предоставени от тях  за споделяне. Процеса се осъществява принципно без участието на централен сървър,  като потребителите ( наречени още пиъри) предоставят в мрежата части от своите собствени компютърни ресурси, като например скорост на процеса, дисково пространство и др., директно достъпни за останалите включени в мрежата пиъри, без да е необходима централизация на процеса. Пиърите обменят отделни малки порции от информация, представляващи части от желания файл по между си, като едновременно всеки един от тях се явява и потребител и доставчик на съдържание. В този смисъл р2р сайта представлява само една среда, „ библиотека” и „ указател” за пиърите, в която те могат да намерят търсеното произведение, съответно- да споделят желани от тях файлове сред останалите. Важно е да се отбележи, че на сайта липсват файлове със съдържание , т.е. това са самите произведения, до които отделните пиъри имат достъп.
BitTorrent е протокол за разпространение на файлове, създаден като еволюция на р2р системите. В частност той също може да бъде наречен такава система, но има своите характерни особености.  При Бит- торент протокола вместо да се извършва снемане на произведението от един източник, се включват всички пиъри, едновременно, като се  предоставя на всеки един от тях възможност за качване и снемане ( т. нар.  ъплоуд и дънлоуд).  Ползвателят, който иска да ъплоудва даден продукт първо създава малък файл (това е  дот- торент файл или просто торент ), който се разпространява по общоприетият начин в интернет. В последствие той прави достъпен този файл чрез BitTorrent протокола. Самото разпространение се извършва на малки сегменти, наречени парчета (pieces).  Когато всеки пиър изпраща новият сегмент от файла, той става достъпен за останалите пиъри. Всяко парче от предавания файл е защитено от криптирана информация, съдържаща се в торент- описанието. На практика торент – сайта не разпространява произведенията като съдържание, а единствено дава възможност на своите потребители да намерят съответният торент. В тази връзка те създават необходимата среда това да стане, освен  и което подпомагат пиърите с различни „ опции” и екстри, които им предоставят- каталози на произведения, съвети за сваляне и качване, възможност за заявки и т.нт./ 22 /.

4. Приложим наказателен закон за КП.
Закона- в международен и европейско- общностен план  е в полза на авторите, тъй като им гарантира ограничаване правото на достъп  до произведенията на неограничен брой лица по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях/ 23/. Новото „ право на  достъп” инкорпорира в себе си  правата на разпространение, възпроизвеждане, публично представяне и излъчване, явявайки се специално право в условията на интернет разпространението. По същество то включва  възможност на автора да забрани, ограничи, инструктира или направлява действията на  трето лице по повод ползване на дадено произведение, свързано е не само с ограничаване на отделно действие, но и с генерален контрол върху такива действия. Принципно това ново право променя законовите отношения между автора и ползвателите на творбите му в зависимост от това, дали достъпа е оторизиран от автора или не. Така на автора е дадена значителна власт, имаща същността на генерално, изключително правомощие против всяко действие на неоторизиран достъп до произведението му/ 24/. /Наказателният инструмент за борба с КП  е чл. 172а ал.1 от НК /25/. В тесен смисъл дънлоуд / ъплоуд на произведение без разрешение на автора  може  да бъде охарактеризирано най- пълно и точно  като изпълнително деяние, извършено с „използване по друг начин” от дееца. Тъй като формулировката е непълна, се налага да използваме по пътя на бланкетната конструкция дефинициите, дадени в чл. 18 ЗАПСП, касаещи нарушенията на изключителните права на авторите. Преценени съобразно и механизма на осъществяване на КП чрез р2р- споделянето, очевидно приложимата норма е  чл. 18 ал.2 т.10 от ЗАПСП, която описва именно „ правото на достъп”.  Изпълнителното деяние, релевантно при извършване на КП ще бъде „ използване по друг начин” по смисъла на чл. 172  а ал.1 от НК, осъществено  посредством предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях./ 26/.
Торент- сайта предоставя средата, чрез която индивидуалните потребители осъществяват нарушения на ЗАПСП. Принципно сайта е  доставчик на услуга по смисъла на чл. 3 ал.1 от ЗЕТ ( Закон за Електронната Търговия) и така като юридическо лице ще бъде защитен от защитните клаузи на чл. 14- 16 от ЗЕТ. Как стои на практика обаче въпроса с лицата , опериращи в българските торент- сайтове ще видим по- долу.

5. Особености на българските торенти.
Българо- езичните торенти сайтове имат своята специфика. Характерно за  тях  е задължителната регистрация на потребителите, която е главно условие за да може да се осъществи дънлоуд/ ъплоуд. Налице е  обособената йерархия на видовете потребители в сайта и администриращите лица. Така например, в zamunda.net категориите са:
-„ супер потребител”- получава се автоматично при качени 50 ГБ информация;
- „ младши ъплоудър”- потребител с право да качва торенти, който ранг се получава при подадена от него заявка;
- „ ъплоудър” - ранга се дава по усмотрение на модератора;
- „супер ъплоудър”-разрешава се от администратор;
- потребител „ VIP”- ъплоудър с допълнителен принос за сайта;
- „ младши модератор” - потребител на тестов период, преди повишаване в следващ ранг;
-„ модератор”- има право да променя и изтрива качени в сайта торенти, да спира достъп на потребители и др.;
- „ администратор”- грижи се за почти всичко в сайта;  
- „ шеф”- собственик на торент сайта/ 27./;

По – подробно са обяснени функциите на модераторски и администратори екип на сайта p2pbg.com. Модераторите следят за правилата за писане във форумите, следят работата на потребители,  желаещи да станат членове на екипа. Те не наказват потребители, но съобщават за нередности на администраторите. Те не могат да трият торенти, а само да ги редактират. Йерархията в модераторският екип е на три нива, в зависимост от заслугите към сайта. Администраторите представляват връзка между модераторски екип и потребителите. Те предупреждават потребители и имат право да ги отстраняват ( банват) от сайта, те предлагат за повишение или понижение в ранг „ администратор”. Освен всичко друго те вземат решения за бъдещо развитие на сайта/ 28/
           
Zamunda.net е най- посещаваният български торент- сайт. Той  е на 5- то място по посещения в България( 2 193 в световен мащаб).  Аудиторията му по държави , от които се осъществява потреблението е: България 77.7%; Турция- 13.2 %, Македония 4.5%; Египет- 1.1 %; Сърбия- 1.1 %, САЩ- 0.7% и други- 1.6 %./ 29/.  Този сайт има най- голямо „ зареждане” на торенти, в сравнение с останалите. Във всеки един от времевите интервали 08.12.11- 29.11.1129.11.11- 20.11.11; 20.11.11- 12.11.11; 12.11.11- 03.11.11; 03.11.11- 25.10.11; 25.10.11- 14.10.11; 14.10.11- 05.10.11; 05.10.11- 25.09.11; 25.09.11- 16.09.11 год. са „ заредени” в сайта по 1000 торента.  В отделните категории произведения по 1000 торента се качват  за следното време: филми- 23.10.11-18.12.11;  музика различни формати- 16.11.11- 18.12.11, игри-  27.04.11- 18.12.11,  софтуер-  14.04.1118.12.11и ТВ – шоута-  28.10.2011- 18.12.11 год. Като брой снемания на произведения е показателен един пример-  филмът „Хари Потър и даровете на смъртта, част ІІ“ е свален в периода от  48 часа, считано от  качването му в сайта  общо 26 745 пъти!

В сайта  arenabg.com. се направи изследване за качване на торенти по отделни целеви категории, представляващи особен интерес за авторите. За категория „ игри” 1000 заглавия са качени в периода 14.02.2011 год.- 22.12.11 год. 7 ъплоудъри са качили в сайта 631 заглавия. Категорията „ музика в различни формати- аудио и видео”,  при проверени  общо 1500 заглавия, разгледани в три различни периода от време / три сета от по 500 заглавия/ се установи, че 966 произведения са  качени от 5 потребителя, което е равно на 64.4 %. Отново по същия алгоритъм, от 1500 филма петима потребители са качили 1017 заглавия или 67.8 %. При изследване на ТВ- шоутата, резултатите се оказаха особено интересни. Трима потребители са качили 875 произведения от всичко 1000 проверени. Един от потребителите е сторил това със 784 заглавия. Във висококвалитетният формат филми Blue ray, при проверени 500 заглавия, петима ъплоудъри са качили 291 торента, което прави 68.2 %. При софтуера от 500 произведение един ъплоудър е качил 343 броя, а общо четирима са доставили 423, т.е. делата им възлиза на  82.6 %.

Обобщената равносметка за всички 6000 произведения е, че четирима ъплоудъри са заредили в торент сайта 2 663 произведения, което е равно на 44.38%. Особено впечатляващото е, че един от тях е доставил 1179 произведения- т.е. 19.65% от всички изследвани торенти. Именно този ъплоудър е в „ класацията” на почти всички категории произведения. При игрите той е трети, при музиката- четвърти, при филмите- първи, при филмите в Blue ray формат- пети и при софтуера- първи като качена продукция. Останалите трима от първата четворка са тясно специализирани. Ъплоудъра, който е на второ място ( качил е 788 произведения) е тясно специализиран да зарежда на сайта ТВ- сериали. Третият и четвъртият в различни периоди от време са титуляри по качване на музикални файлове. Във втората група ъплоудъри попадат общо 9 потребителя, качили 1219 заглавия или 20.32 % от всички 6000. Така 13 ъплоудъра в различни периоди от време са заредили в сайта на arenabg.com общо 3 882 произведения, което е 64.7% от целият обем на торент- сайта.

При торент- сайта p2pbg.com бяха проследени качените произведения от всякакъв тип за едномесечен период – от 25.11.11 до 25.12.11 год. Това са точно 2 600 торента, качени от 210 ъплоудъри. Към дата 25.12.11 год. в сайта има регистрирани 611 758 потребителя, т.е. процента на лицата, които на практика доставят торенти в сайта е приблизително 0.03%. Десет ъплоудъра са качили 1162 произведения, т.е.  44.69 %. Специализацията, която е наблюдавана и при arenabg.com е установена и тук. В „ Топ 10” на най- активните влизат лица с различни рангове в йерархията на сайта- един „ администратор”, двама „ модератори”, четирима „ младши модератори”, един „V.I.P.” потребител и един „ супер ъплоудър”. В следващите десет по „ производителност” ъплоудъри влизат още двама администратори на сайта, а за месеца тези 20 потребителя са качили общо 62.58 % от всички торенти в сайта

Обобщено, могат да се направят следните изводи за особеностите на българските торенти:
- налице е строга йерархична структура между лицата, администриращи торент сайта, с наличие на степени( рангове) в йерархията, с определяне на конкретни функции и правомощия по между им;
- администриращите лица осъществяват постоянен контрол в трафика в сайта , като между другото са наясно с вида и характера на торентите,  които са качени.
-  само незначителен процент от потребителите( да ги наречем за удобство „ супер ъплоудъри”) споделят файлове в торент сайта. Една съвсем малка част от тях зареждат основният обем файлове;
- видимо налице е своеобразна „специализация” по категории произведения, които отделните „ супер  ъплоудъри” качват на сайта;
- преобладаващото мнозинство от администриращите лица активно също ъплоудват произведения в сайта;

6. Теория за селективното наказателно преследване.
През 2004 год. известния професор по интелектуална  собственост Mark A. Lemley в съдружие с проф. Anthony R.Reese, предлага  няколко варианта за борба с КП. Едно от препоръчаните от тях средства е да бъдат съдени „ супер ъплоудърите” индивидуално по граждански и наказателен път. Тезата си обосновават със следните аргументи:

- минимално число от „ супер ъплоудъри”, които доставят около 97% от съдържанието в р2р – сайтовете, което преобладаващо е в нарушение на АП. Освен факта, че лично те зареждат файлове в торент- сайта, те дават възможност на огромното число останали потребители да имат достъп до произведенията;
- супер ъплоудърите сравнително лесно могат да бъдат обвинени в извършване на престъпления, тъй като те не заплащат нищо на авторите за ползване на техните произведения, използват съществена част от предоставената им интернет- провайдъра скорост на интернет трафик и вероятно значително време   за да осъществяват споделянето, проблема с доказване на субективната страна( умисъл) е елиминиран;
- тъй като „ супер ъплоудъра” обичайно не попада в  традиционния профил на конвенционалния престъпник,  а става въпрос за студенти, колежани и като правило- за високо интелигентни хора, с перспективно настояще или бъдеще, то вероятността да попаднат в затвора, да бъдат осъдени да заплатят огромни обезщетения, да бъдат изключени от училище или работа и т.нт. е сериозен мотивационен фактор. Част от тях по тази причина самостоятелно биха преустановили дейността си. От тук в генерален план е вероятно част от останалите супер ъплоудъри сами да спрат качване на торенти, поради страх от преследване против тях;
- наказателното преследване само на „ супер ъплоудърите” не е „ нечестно”, тъй като става въпрос за лица, осъществяващи в търговски мащаби престъпление против АП, от където и обществената опасност на техните конкретни деяния се явява значително над останалите „ периодично” извършвани нарушения в р2р- средата;
- опасно е да бъдат подвеждани под отговорност всички ъплоудъри или потребители на р2р – сайта поради „ обезценяване” на наказателното преследване. Също така е опасно да бъдат преследвани само отделни лица  или пък недостатъчно на брой „ супер ъплоудъри”, тъй като в генерален план ефекта от него ще бъде незначителен;
-  проблем биха представлявали съдебни и прокурорски грешки. Според двамата професори обаче, предвид стриктните и коректни доказателства- данни от електронния трафик,  вероятността за такива в САЩ е твърде малка;
- на последно място, тъй като инициативата за наказателно преследване произлиза от щатският прокурор, то има вероятност държавата да не желае да влиза в конфликт с масата гласоподаватели, като изправя на съд  млади и образовани хора за извършено от тях КП. / 30/
           
Така или иначе, тази мярка не е приложена на практика в САЩ. Въпреки това можем да видим някои нейни отличителни белези при делото The Pirate Bay в Кралство Швеция и най- вече – при операцията против Kino.to и последващото отсъждане на Лайпцигският областен съд в Германия.

Предвид особеностите на българските торенти идеята за приложение на „ теорията за селективно наказателно преследване” според мен в България е доста перспективна. Това е така по ред причини, които примерно ще изброя:
А. В тактически (краткосрочен) план.
- съобразно и данните, изнесени по- горе, в едномесечен период от време говорим за 4- 10 „ супер ъплоудъра”, които „ качват” на сайта 60- 80 % от торентите, те са удобната мишена на наказателното преследване;
- съвременните технологии дават възможност за лесна идентификация на „ супер ъплоудърите”. С оглед и на не толкова големият им брой,   човешкият, технологичен и времеви ресурс, който ще бъде отделен за тяхното разследване  се явява приемлив. Така в чисто икономически аспект, едно наказателно разследване няма да е прекомерно скъпо за държавата;
- строгата организация и явното деклариране от страна на администриращите лица, че са наясно със съдържанието на файловете, които се качват в торент – сайта и на второ място- самите администратори се явяват част от „ супер ъплоудърите” / 31/ са допълнително улеснение за наказателното преследване. От тук ще следва, че администриращите лица участват в организирана престъпна група( тук и надолу- ОПГ), съставена от повече от три лица, което сдружение е трайно, групата е структурирана, включително с формално разпределение на функциите, характеризира се с продължителност на участието на отделните лица в нея и развита структура, имат и специална цел- да вършат съгласувано в страната и в чужбина престъпления по чл. 172а ал.1 или ал.3 от НК, които са наказуеми с наказание лишаване от свобода над три години / 32
- ако се приеме наличие на ОПГ, то тогава органите на разследването ще бъдат значително улеснени да съберат надлежен и необорим доказателствен материал. Пречката по чл. 172 ал.2 от НПК, че специалните разузнавателни средства ( СРС) са недопустими за разкриване на престъпления по чл. 172а от НК ще е преодолима. Всъщност адекватният метод за разкриване на КП ще бъдат оперативните способи по чл. 2 ал.3 от ЗСРС- наблюдението, подслушването, проследяването, проникването, проверката на кореспонденцията и компютризираната информация, и разследването чрез служител под прикритие. За провеждането им има надлежно подготвен и високо квалифициран персонал, а дейността ще бъде по- скоро рутинна, предвид и натрупания от тях опит;
- при наказателно преследване срещу ОПГ, предвид свързаността на лицата – администратори ще отпаднат всички спасителни клаузи на ЗЕТ, а наличието на актуално знание за осъществяване на престъпления е ясно само по себе / 33/.
- допълнително разпоредбите на чл. 321 ал.4-5 от НК ще способстват за мотивиране на част от администриращите лица и другите „ супер ъплоудъри”  да съдействат при разкриване на обективната истина. Така вероятността да се стигне до обвинение срещу собственика на сайта става потенциална.
- разпоредбите на чл. 321 и чл. 172 а от НК са достатъчни съответно за прокурора и съда да обосноват надлежно обвинение и да се постанови осъдителна присъда, без особено съществен риск;
- самото обвинение ще попадне в юрисдикцията на специализирания наказателен съд, което само по себе си е основание да се приеме, че негативният елемент от съдебни грешки и други проблеми от субективно естество ще бъдат избегнати;
Б. В стратегически( дългосрочен ) план.
-  организиране на операция  от подобен род вероятно ще доведе до срив в рейтинга на „ удареният” торент- сайт, поради внезапно спиране на дейността на администриращите го лица. Твърде е възможно сам да прекрати дейността си или пък да е икономически неизгоден за рекламодателите, а рекламата е основното перо за приходи на сайта;
- факторът генерална и личността превенция също е от значение. Съобразно и изводите на Mark A. Lemley и  Anthony R.Reese, вероятно е други ъплоудъри да преустановят сами противозаконната си дейност;
- особено значение има международният ефект от подобна акция. Така за първи път България ще покаже ефективност  и резултат в борбата с КП;
- може би най- важно значение ще има такава операция в икономически аспект. Бизнесът ще открие, че държавата има интерес да му предостави защита. Вероятността за инвестиции в сферата на интелектуалната област значително ще нарасне;
- подобна дейност на държавата ще бъде основа за преговори между авторите и интернет доставчиците. Не е тайна, че в момента позицията на вторите е по- силна и те не желаят да поемат отговорността си по отношение на извършване на нарушения на АП в интернет- пространството. Така ще бъде поставена база за уреждане на проблема между авторите и доставчиците на интернет услуги, включително и в законодателен план;
Естествено, налице ще бъдат и недостатъци. На първо място, те могат да бъдат предизвикани по субективни причини- от не добро разследване, лошо обвинение и не добре свършена работа на съда. Тук е момента правоохранителната и правораздавателната система да докажат себе си. Прочее това е фактор, който не може да бъде пречка за провеждане на селективно наказателно преследване.
Второ, възможен е негативен обществен отзвук. В крайна сметка, болшинството българи са и потребители на торент- сайтове, организациите за защита на „ свободен интернет” твърде вероятно ще поведат и кампания против  „ несправедливото” отношение на държавата към „ свободолюбиви” граждани. Този риск трябва да се поеме. Тук говорим за наказателно преследване не на цялата нация, а на  престъпници с висок интензитет на обществена опасност от тяхната вредоносна дейност. Те не съвпадат с профила на обичайният торент- потребител.
На трето място, ако операцията не бъде добре организирана и мащабно проведена в параметрите на преследване на всички „ супер ъплоудъри”, ефекта от нея ще бъде минимален и несъществен.
На последно, но не и по значение място е вероятното „ клониране” на атакуваният торент- сайт. Възможно е да бъде регистриран нов такъв или пък конкуренцията да „ заеме”  свободната ниша, оставена от засегнатия сайт. Този проблем е актуален, но не е решаващ при избора на държавата за провеждане на селективното наказателно преследване. Ако си представим, че атаката е едновременно проведена против администраторите на трите сайта-
zamunda.net, arenabg.com и p2pbg.com, то конкурентните българо- езични торент сайтове просто технологично трудно ще заемат веднага  освободената ниша. Допълнително елемента с генералната превенция също ще изиграе своята роля по отношение на бъдещите нарушители на АП.

7. Заключение.
 Всички знаем, че преустановяване на КП е мираж. Липсата на борба с него обаче е не само негативен индикатор за състоянието като цяло на една държава, но с извинение е направо  основателна причина за дълбок срам за нашата правоохранителна и правораздавателна система. Обсъдената от мен теория за селективно наказателно преследване е едно възможно, икономически изгодно, рационално, правно обосновано и обществено оправдано средство за начало на такава борба. Тя е една крайна мярка , до която следва да се достига единствено и само в изключителни случаи на КП, каквито апропо сега са налице в страната ни.  Естествено, далеч съм от мисълта, че това е най- доброто или пък единствено „ оръжие” за борба с КП. Все пак общите постановки от теорията са приложени на практика в чужбина, тя е  изпробвана. Нека се надяваме, че по един или друг начин в най- скоро време България ще бъде цитирана в позитивен план, като държава предприела активни и резултатни действия против КП.
 
*
Авторът е районен съдия в РС- Димитровград. Занимава се активно с право на интелектуална собственост от 2008 год., преподавател в НИП по „ Право на интелектуална собственост”, автор е на няколко статии по проблемите на авторското право и право на търговската марка. Съавтор заедно със съдия Пламен Дацов на книгата „ Престъпления против интелектуалната собственост”
____________________

1.     В бизнес аспект обаче се поставя под съмнение, дали р2р – споделянето на музика намалява или увеличава легалните продажби в  музикална индустрия, вж. Oberholzer, F. & Strumpf, K., „ The Effect of File Sharing on Record Sales: An Empirical Analysis”, Journal of Political Economy, Vol. 115, pp. 1-42, February 2007, достъпно на  http://www.unc.edu/~cigar/papers/FileSharing_March2004.pdf. /

2.      повече за използването на термина, същност и исторически аспекти  вж. Дацов Пл., Петров П. „ Престъпления против интелектуалната собственост”, Сиела, 2011 , стр. 225- 243

3.      вж. „ Меморандум за разбирателство” от 04.05.2011 год., Брюксел, достъпно на http://ec.europa.eu/internal_market/iprenforcement/docs/memorandum_04052011_en.pdf

4.      повече за постепенният отговор, известен още като правилото на „ тристепенният удар” вж. Laura, Barbier и Thierry, Raynay „Fighting consumer piracy with graduated response“, International Journal of Foresight and Innovation Policy, Vol. 6, No. 4, pp. 294-314, 2010 г., също и Peter K. Yu, THE GRADUATED RESPONSE,Florida Law Review, Vol. 62, pp. 1373-1430, 2010 г.

5.      ще използвам за краткост обобщаващият термин „ автор”, вместо коректният термин „ притежател на авторски или сродни права върху произведение” 

б.а.6.      вж. Петров, П., „ Едно еретично мнение: За обезщетенията при нарушения на интелектуалната собственост”, Правен свят, бр.1/ 2011 год., стр.108- 111

7.      вж. например делото в САЩ- Religious Technology Center v. Netcom On-Line Communications Servs., 907 F. Supp. 1361, 1367 & n.10 (N.D. Cal. 1995) достъпно на http://www.law.cornell.edu/copyright/cases/907_FSupp_1361.htm


9.      това са No Electronic Theft (NET) Act, Pub.L. No. 105-147, 111 Stat. 2678 (1997) и THE DIGITAL MILLENNIUM COPYRIGHT ACT OF 1998 1Pub. L. No. 105-304, 112 Stat. 2860 (Oct. 28, 1998)

10.   вж. Goldman,
Eric , „ Warez Trading and Criminal Copyright Infringement”
Santa Clara University - School of Law, стр.21- 33, 
http://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=487163/

11.   известни в световен мащаб са делата A&M RECORDS, Inc. v. NAPSTER, INC., 239 F.3d 1004 С, „ Делото Напстър”, достъпно на http://www.law.cornell.edu/copyright/cases/239_F3d_1004.htm; METRO-GOLDWYN-MAYER STUDIOS INC. V.GROKSTER, LTD. (04-480) 545 U.S. 913 (2005)
380 F.3d 1154, „ Делото Грокстър”достъпно на
http://www.law.cornell.edu/supct/html/04-480.ZS.htmlи по- новото Viacom International, Inc. et al v. Youtube, Inc. et al., 2010 год., достъпно на http://dockets.justia.com/docket/new-york/nysdce/1:2007cv02103/302164/

12.   през м. януари 2011 год. е заведено 100 000 –то дело против потребител на торент сайт от страна на RIAA( Организация на Звукозаписна Индустрия на Америка), а например дистрибутора на анимационни филми „ Funimation” завежда иск против 1337 лица, снели негова продукция през торент- сайт, достъпно на http://torrentfreak.com/piracy-wars-and-internet-censorship-111231/.

13.   Делото в САЩ- United States v. Dove, 585 F. Supp. 2d 865, 867 (W. D. Va. 2008). Достъпно на http://valawyersweekly. com/fulltext-opinions/2008/11/18/008-3-505-us-v-dove.

14.   Вж. Colombo, Nicoletta и Prandin, Donatella „ Italian courts: drawing on expertise”, June/July 2011,  World Trademark Review, достъпно, www.WorldTrademarkReview.com

15.   Например изведената съдебна дефиниция на т.нар. фигура на „ активен хост- провайдър” вж. , Bonadio, Enrico и Santo, Mauro „ Court of Milan Holds Video Sharing Platforms Liable for Copyright Infringement”,  Journal of Intellectual Property Law & Practice, Vol. 7, No. 1, 2012, достъпно на http://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=1977431/

16.   така Peguera, Miquel „ Internet Service Providers’ Liability in Spain Recent Case Law and Future Perspectives”,  Journal of Intellectual Property, Information Technology and E-Commerce Law, Vol. 1, p. 151, 2010 год. , стр.167- 169, достъпно на http://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=173484717.   
Решение 13301-06  от 17.04. 2009 по дело № B 13301-06 на Стокхолмски окръжен съд, Кралство Швеция, достъпно на  http://www.fimi.it/pdfcomfpm/, делото е в ход пред ВС на Швеция, б.а.

18.   от stream, англ. - тека, струя се, лея се; в интернет жаргона- гледане на видео файл в момента на излъчването му, б.а.


20.   вж. Karaganis, Joe & Sezneva, Olga, „ Media Piracy in Emerging Economies”,2011,стр.203- 204, достъпно на http://piracy.ssrc.org/wp-content/uploads/2011/11/AA-Research-Note-Infringement-and-Enforcement-November-2011.pdf/

21.   в пълен вариант- peer to peer, от peer, англ.- взирам се, вглеждам се; в интернет жаргона- потребител, б.а

22.   повече за р2р и торент- споделяне вж. Дацов Пл., Петров, П. „ Престъпления против интелектуалната собственост”, Сиела, 2011, стр.246- 253, също и Czerniawski Michal,  „ RESPONSIBILITY OF BITTORRENT SEARCH ENGINES FOR COPYRIGHT INFRINGEMENTS” ,  University of Warsaw,  20,12. 2009 год. стр.2-3, достъпно на http://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=1540913

23.   правото е установено в чл. 3 от Директива 2001/29/ЕО на  ЕС и  е инкорпорирано в чл. 18 ал.2, т.10 от Закон за Авторско Право и Сродни Права- ЗАПСП

24.   така Heide, Thomas P. „ Copyright in the EU and U.S.: What 'Access-Right'?”, Journal of the Copyright Society of the USA, Vol. 48, No. 3, Spring 2001, стр. 3, достъпно на  http://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=270861/

25.   чл. 172а ал.1 от НК гласи : Който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава, или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева26.   
подробно за приложимостта на чл. 172а от НК по отношение на КП- вж. Дацов Пл., Петров, П., цит. съч., стр. 268- 28327.   
достъпно на http://www.torenti.vlez.bg/?showpage=48474, последно посетен на 05.01.2012 год.

28.   в раздела „екип” е посочено още „ Имаме ужасно много работа и ако не ви отговорим не се сърдете на нас.” Достъпно на http://www.p2pbg.com/smf/index.php/topic,48.0.html, последно посетен на 05.01.2012 год.

29.   достъпно на http://www.alexa.com/siteinfo/zamunda.net#, последно посетен на 05.01.12 год.

30.   вж. подробно Lemley, Mark A. & Reese, R. Anthony „ Reducing Digital Copyright Infringement Without Restricting Innovation”    Stanford Law Review, Vol. 56, p. 1345, 2004, стр. 149-160
http://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=525662/

31.   всъщност почти няма администратор, който да не ъплоудва поне един торент в сайта, а вероятността произведението да е закриляно от ЗАПСП е реална, б.а.32.   
така Дацов Пл., Паунова Л. „ Организирана престъпна група” Сиела, 2010, стр. 6833.   
подробно за проблема от обективна и субективна страна при съучастие в извършване на престъпление по чл. 172а от НК вж. Дацов Пл., Петров, П., цит. Съч., стр. 314- 338