СТАТИИ‎ > ‎

Интернет пиратство - проблемът с незаконното съдържание в мрежата

публикувано 24.11.2013 г., 9:06 ч. от Матей Жостов   [ актуализирано 13.10.2015 г., 1:39 ч. ]

Практически напуснатото „бизнес” интернет поле от Напстър(Napster) преди няколко години бе заето от така наречената пиър то пиър(peer-to-peer) технология, под различни наименования „Еймстър”(Aimster), „Грокстър”(Grokster) и „Каза”(Kazaa).
Доколкото някой от тези интернет предложения, под формата на особено придобилите популярност напоследък „торент тракери”, могат да бъдат диференцирани спрямо „Напстър”, те реално като международни технически операции все още продължават да следват същия първоначален „пиър ту пиър”(P2P) модел, но с очевидно негативната разлика, че поразителния брой на техните клиенти продължават да го използват за същите цели, с които преди се използваше „Напстър” – незаконно копиране и дистрибуция на защитени авторски произведения. За сега добре дефинирано е само едно, че тези потребители на интернет услуги нарушават авторското право. Въпреки това, все още има и някои, които твърдят, че този вид използване на интернет пространството не представлява нарушение. Заинтересовани „специалисти” в областта на интернет комуникациите се опитват да рационализират или оправдаят нелегалното поведение на тракерите с твърдението, че те имат изкуствено преувеличена полза от незаконните сделки със възпроизвеждане на записи на артисти от звукозаписната индустрия например. Това разнообразие от виждание не променя фундаменталния факт, че това е опит за защита на нелагалните интернет практики, които са сърцевината на концепцията „пиър ту пиър”. В същия контекст е и аргумента, че авторскоправното увреждане, в следствие на използването на „пиър то пиър” технологията, всъщност не уврежда авторите, а напротив спомага за генериране на нов интерес по отношение на техните произведения. Авторскоправното законодателство обаче оставя тази преценка на самият автор и е нелогично това право да е узурпирано от една трета заинтересована страна, която желае да използва по какъвто и да е начин едно авторско произведение. Все пак цялата авторскоправна доктрина в международен, а и национален аспект е недвусмислена. Използването на „пиър ту пиър”(P2P) мрежите за копиране или разпространение на авторски творби, без разрешение на автора е нарушение и всеки носител на авторскоправни правомощия има правото да защити същите чрез сезиране на правоприлагащите органи -съответно съда или прокуратурата.
Юридическа отговорност по отношение на „пиър ту пиър” разпространителите.Авторскоправните закони в цял свят отдавна споделят становището, че този, който подпомага или подбужда към авторскоправни нарушения в интернет пространството, осъществява състава на помагач и подбудител (така е и в българския НК) към извършване на престъпления против интелектуалната собственост и е не по-малко виновен от самия нарушител. През 2000г. звукозаписните компании в САЩ и създадената от тях Асоциация на звукозаписната индустрия в Америка (RIAA-Recording Industry Association of America)започнаха съдебен процес срещу най-големия тогава разпространител на нелегално съдържание в мрежата - Napster, което доведе до спирането на сървърите на компанията през 2001 година. Всичко това като следствие породи формулирането на два вида вторична юридическа отговорност, касаеща незаконното разпространение и копиране на авторско съдържание в интернет. Първо – в законодателно отношение се стигна до извода, че нарушение има винаги тогава, когато някой осъзнавайки непозволеното увреждане с умишленото си поведение създава предпоставки или съществено способства за неправомерното поведение на друг правен субект. Второ – възможност за възникването на субсидиарната отговорност има и когато един правен субект притежава дадени права и способност да контролира нарушенията(в случая например да борави с или да ограничава трафика на незаконно съдържание в интернет), но в същото време има и пряка финансова заинтересованост да извършва такива правонарушения. Именно така добре структурираното разбиране за същността на проблема, а и водените успешно от Асоциация на звукозаписната индустрия в Америка авторскоправни дела и реалните резултати от тях, ясно дадоха да разберат на всички правонарушители, че т.нар. „обмен на файлове”, визиращ защитени от авторското право произведения е дейност, която не остава без правни последствия. Ето защо този вид противоправно поведение става все по-непопулярно не само сред хакерите, а и сред всички, занимаващи се с такъв вид дейност, като тезата, че те не „осъзнават” нейния незаконен характер звучи в настоящия контекст меко казано несериозно, предвид реалната опция за законодателна превенция.
Разковничето на постигнатите успехи в борбата с тракер торентите и техните производни в САЩ, се крие и в добрите и навременни законодателни решения. Още през 1998г., Конгреса прие Digital Millennium Copyright Act (DMCA), превърнал се в основния материален закон, регламентиращ дигиталното съдържание в интернет и авторските права върху него. Основен текст във въпросния нормативен акт е станалия пословичен параграф 512. Заложения в него смисъл е че, авторите на дадено произведение имат право или са длъжни да знаят информация за всички ползватели, които имат възможност да взимат участие в отношения помежду си, базирани на сесия в интернет от един и същи ранг. Конгресът предвиди тази необходимост, която беше отразена в DMCA, като с нейна помощ например всеки собственик на определен сайт може да узнае основните идентификационни данни на предполагаеми нарушители, ползващи дадени интернет услуги.
Всъщност идеята за DMCA е възникнала със сключването през 1996г. от СОИС на няколко международни договори в областта на Интернет. Нито един от тези договори обаче, нито пък който и да е друг международен документ, непосредствено не решава потенциалните вторични отговорности на провайдерите. Поради този факт и коментирането на DMCA в Конгреса, се е стигнало до там, че на базата на лобиране провайдерите са успели да ограничат отговорността си при нарушение на авторски права, чрез приемане на „балансирани” клаузи, касаещи техните задължения. Една от тях гласи, че е „препоръчително при съдебен процес, съответния провайдер да предостави лична информация за тези абонати, които са обвинени в нарушения на авторското право, с цел спорът да може да бъде решен по съдебен ред”.
Визираните международни договори, касаещи интернет пространството и оказали, огромна роля за създаването и налагането на DMCA са ДАП (Договор на СОИС относно авторското право) и ДИЗ (договор на СОИС относно изпълненията на звукозаписите).Тези два договора са били подписани едновременно на 20.12.1996г. в Женева и в теорията са познати като „договорите на интернет”. И двата договора съдържат императивни правила, които налагат взимането на мерки за технологична закрила и предотвратяване на непозволеното копиране, касаещо представената в електронна форма информация. Държавите-членки по тези договори(включително и България) са поели ангажимент да изградят необходимите законодателни механизми, с цел създаване на защитни системи по отношение на авторските творби, разпространявани в интернет пространството, концепция, която е залегнала още в духа на Европейската директива за закрила на компютърните програми от 1991г. Илюстрация на казаното е чл.11 от ДАП, който казва, че „договарящите страни предвиждат подходяща правна закрила и ефективни правни средства срещу отстраняването на ефективни технологични мерки, които се използват от авторите във връзка с упражняването на техните права по този Договор или Бернската конвенция и които ограничават действия по отношение на техни произведения, които не са разрешени от съответните автори или от закона”. Както вече неколкократно беше споменато концепцията „пиър ту пиър” (P2P) почива на точно обратната теза и „философията”, че разпространението на авторски произведения в интернет, дори и без съгласието на носителите на авторските права, всъщност спомага за осъществяване на техните интереси, което на фона на анализираните международни актове звучи като пълен абсурд. Член 12 на ДАП даже отива още по-далече, като застъпва правилото, че електронните системи следва да бъдат закриляни срещу всякакви възможни форми за „неутрализирането им”, като предвижда:
1. Договарящите страни прилагат подходящи и ефективни правни средства срещу всеки, който умишлено извърши някои от следните действия, като знае, или по отношение на граждански мерки, имайки достатъчно основание да знае, че ще предизвика, позволи, улесни или скрие нарушение на всякакво право, обхванато от този Договор или Бернската конвенция:
І. Отстраняване или изменение на всякаква електронна система за управление на права, без да има това право;
ІІ. Разпространението, вносът за разпространение, излъчване или публично съобщаване без разрешение на произведение или копия от произведения, като знае, че електронната информация за управление на права е била отстранена или изменена без разрешение.
Тази последна формулировка почти изцяло интерпретира абстрактно деянията, които съставляват така нареченото „споделяне на ресурси в интернет”, понятието „торент тракер” или „връзка пир ту приър”.
Всички тези деяния са и предмет на наказателна превенция, залегнали в българското законодателство като престъпленията против интелектуалната собственост, под легалното наименование „контрафакция”, предмет на чл.172а от НК. В ал.2 на този текст е предвидено, че наказанието за това престъпление „се налага и на онзи, който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава чрез техническо средство или използва по друг начин звукозапис, видеозапис или радиопрограма, телевизионна програма, софтуер или компютърна програма без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право”.
От гражданскоправна гледна точка авторът на дадено произведение може да защити правата си, нарушени в следствие на незаконно разпространение на негово авторско произведение в интернет, като предяви в съответния окръжен съд следните искове: иск за обезщетение на понесени вреди (чл.94 от ЗАПСП във връзка с чл.45 от ЗЗД); иск за преустановяване на неправомерно използване (чл.95, т.1 от ЗАПСП); иск за изземване и унищожаване на неправомерно възпроизведени екземпляри от произведението, както и на вещите, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите (чл.95, т.2 от ЗАПСП); иск за изземване от употреба на презаписващите и възпроизвеждащите устройства, използвани изключително за извършване на нарушенията(чл.95, т.3 от ЗАПСП); иск за придобиване на иззетите неправомерно въэпроизведени екземпляри и/или негативите, матриците, клишетата и др. подобни, предназначени за възпроизвеждане на тези екземпляри, по цена, равна на себестойността(чл.95, т.4 от ЗАПСП).
Административноправна защита по ЗАПСП - нейното осъществяване законодателят е отразил в чл.97, ал.1,т.8 и 9 от ЗАПСП: който притежава компютърна програма, като знае или има основание да предполага, че това е незаконно; възпроизвежда, разпространява или използва по друг начин такава се наказва с глоба от двеста до две хиляди лева, ако не подлежи на по-тежко наказание и предметът на нарушението, независимо чия собственост, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи. В първия случай е предвидено наличие на пряк или непряк умисъл от страна на лицето, което по какъвто и да е начин се е сдобило с компютърната програма, относно факта на незаконното й притежание, т.е неговото поведение да е насочено или да предполага настъпването на неблагоприятни правни последици от това. На второ място е предвидена и хипотеза, която изцяло осъществява състава на „пиър ту пиър” деянията и се отнася до възпроизвеждането, разпространяването и използването по друг начин на компютърната програма от лице, което не е автор или което не е получило по друг начин правото вторично да се разпорежда с предмета на авторското право. Осъществяването на тези два фактически състава законодателят е скрепил със съответна имуществена санкция, с определен минимален и максимален размер, в зависимост от степента на нарушението. Санкциите по ал. 1 или 2 се налагат и на лице, което, без да има право на това и като знае или има основание да предполага, че това действие ще причини, позволи, улесни или укрие нарушение на закриляно от този закон право:
1. премахне или измени представена в електронна форма информация за режима на правата върху обект на авторско или сродно на него право;
2. разпространява, включително и като внася с цел разпространение, публично изпълнява, излъчва по безжичен път или предава чрез кабел или друго техническо средство обект на авторско или сродно на него право, както и предлага достъп на неограничен брой лица до такъв обект по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, знаейки, че представена в електронна форма информация за режима на правата върху този обект е била премахната или изменена без право на това.
Актовете за установяване на нарушенията по чл.97 от ЗАПСП се съставят от органи, на които това е възложено от министъра на културата със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи. Наказателните постановления се издават от министъра на културата, или от определени от него длъжностни лица.
След този кратък преглед на правомощията, установени от българското законодателство в борбата с интернет пиратството остават няколко равносметки и важни въпроси от практическа гледна точка. Първо – очевидна е липсата на законодателна инициатива по отношение на реалните технологични мерки, които да препятстват разпространението на нелегално съдържание в интернет, като по този начин България не изпълнява поетите ангажименти по международни договори в областта на авторското право. Съдействието на БТК относно филтрирането на нелегалното интернет съдържание на двата най-големи торент тракера в България, при акцията на ГДБОП през миналата година срещу собствениците на zamunda.bg и arenabg.com беше нещо положително, но липсата на законодателни механизми, които да послужат за база на техническа превенция спрямо тях реално остави случая нерешен. Второ – отсъствие на нормативен механизъм, който да задължава българските „провайдери” да дават периодична официална информация относно съдържанието на техните локални сървъри, особено в случаи, когато правоприлагащите органи са сигнализирани относно нарушения на авторски правомощия и санкции в противен случай, касаещи имуществени глоби отговарящи на техните приходи, отнемане на лицензи за осъществяване на подобна дейност и т.н. Трето – реално отстояване на правата на авторите от правоприлагащите органи и създаване на екипи от специалисти в областта на авторското право и интелектуалната собственост като цяло, предвид спецификата и все по-нарастващия социален негативен ефект от престъпленията и правонарушенията, извършвани в този сфера.

Адв.Атанас Костов