СТАТИИ‎ > ‎

Разберете какъв е мозъкът на интернет пирата [Крис Андерсън]

публикувано 24.11.2013 г., 9:34 ч. от Матей Жостов   [ актуализирано 19.02.2018 г., 23:55 ч. ]

Една интересна форма на безплатното в нашият живот е пиратството – тема, която напоследък много ни вълнува и занимава.
Пиратството е особена форма на престъпление, която често се възприема от пиратите и потребителите на пиратски стоки като относително безвредна.
Тук няма да обсъждам дали аз самият ги смятам за прави или не, дали защитавам пиратството, дали аз самият съм пират и т.н., а тук ще разгледаме само тези отношения към нещата от психологическа гледна точка – вие сами си преценявайте кой какъв е.

Аргументът в този материал е, че пиратската стока рядко може да замени автентичния оригинал.

Вместо това тя дава възможност на продукта да достигне до хора, които не могат да си позволят оригинала или пък изобщо не биха си го купили.Причината пиратството да е особен вид кражба е, че разходите за законния собственик са неосезаеми.Ако направите музикален албум, който след това бъде изпиратстван, пиратите не са взели нещо, което притежавате, а са го възпроизвели.Това е важна разлика, която се свежда до факта, че вие не сте претърпели загуба, а по-скоро по-малка печалба.Разходите най-много да са от пропуснатите възможности, понеже оригиналът се конкурира с пиратските версии на пазара.
Пиратството е форма на наложена свобода.

Може да не сте имали намерение продуктът ви да е безплатен, но пазарът ви е натрапил безплатността му. За музикалната и голяма част от софтуерната индустрия това е всекидневие – така и ще бъде за напред.Безплатното се е превърнало във фактическата цена, независимо от всички опити да бъде спряно.

Един софтуерен разработчик решил да открие защо.Клиф Харис създавал видеоигри за много разумната според него цена от 20 долара. Но въпреки това игрите му непрекъснато се пиратствали.Защо?Той запитал това читателите на “Слашдот“, популярен сайт за обсъждане на технологиите. Получил стотици и стотици отговори, малко от които по-кратки от сто думи.„Получи се така -казва той, – сякаш много хора отдавна бяха чакали да кажат на някой разработчик на игри отговора на този въпрос”.Кевин Кели обобщава експеримента:В отговорите той открил повтарящи се модели, които го изненадали. На първо място сред тях било всеобщото усещане, че игрите му (и игрите въобще) били надценени предвид онова, което получавали купувачите – дори и при цена 20 долара.Второ, всичко, което затруднявало купуването и започването на играта – защита от копиране, управление на дигиталните права (DRM) или сложни процедури за онлайн покупка……всичко, заставащо между импулса да играеш и самата игра, се считало за основателен знак да избереш безплатния път.Харис забелязал също така, че идеологическите причини (тиради срещу капитализма, интелектуалната собственост и „човека” или просто желанието да си извън закона) били подчертано малцинство.За негова чест, откровените отговори на въпроса му променили отношението на Харис.Той решил да смени бизнес модела си. Намалил двойно цената на игрите си (до 10 долара). Махнал малката защита от копиране, която използвал.Обещал да направи уеб магазина си по-лесен за ползване, може би дори дотам, че да се купува с едно щракване. Решил да удължи срока на безплатните демо версии.И най-важното, прозрял, че трябвало да повиши качеството на игрите си.В известен смисъл хората на пазара му казвали, че оценявали игрите му за по-малко, отколкото той си мислел, че струват.Той осъзнал, че всички усилия да се бори с това ще са безплодни, освен ако хората не решат, че игрите му струват повече.
От опита на Харис може да се извлече поуката, че на дигиталния пазар безплатното почти винаги стои като избор.

Ако не го предложите явно, други обикновено ще намерят начин да го въведат или потребителите просто вариант да си го вземат без пари.Когато пределните разходи за възпроизводството са нулеви, бариерите пред безплатното са главно психологически -страх от нарушаване на закона, чувство за справедливост, лична преценка на индивида за ценността на времето му/й, може би навикът за плащане или неосведомеността, че може да се придобие безплатна версия.Рано или късно, всички производители в дигиталната сфера ще се окажат в конкуренция с безплатното.Харис разбрал това и измислил как да се справя по-добре. Със своето проучване той надникнал в ума на пирата и видял един плащащ клиент, чакащ причина да се появи.А вие как ги виждате нещата….?
Разберете какъв е мозъкът на интернет пирата [Крис Андерсън]