Музикални произведения

публикувано 19.01.2012 г., 10:53 ч. от Matey Zhostov


Няма страна в света, в която да не се консумира музика, почти всички страни произвеждат разнообразни музикални форми и стилове. Музиката се създава и „употребява във всяка култура, следователно може да се каже, че музикалните произведения са най- достъпните за потребление продукти.

Според чл.2 от ЗАПСП, авторското право върху музикални произведения възниква със самото им създаване. Тези произведения могат да бъдат под материална форма- аудио касета, компакт диск или др., както и в нематериална форма.

Различават се фолклорна и съвременна музика, химнове, маршове, в зависимост от стиловете, класическа музика, поп, рок, ар ен би, соул, блус, джаз и т.н.

Притежателите на права при музикалните произведения могат да се разделят на две групи:
Притежатели на авторско право;
Притежатели на сродни права

Обикновено се наблюдава наслагване на правата и наличие на няколко притежателя на тези права. Тук ще отделим внимание на:

Икономическите права на композитора
възпроизвеждането на музикалното произведение;
разпространение на музикалното произведение (на оригинала или на екземпляри от него);
публично представяне и изпълнение на музикалното произведение;
преработка на музикалното произведение;
излъчване по безжичен път или предаване чрез кабел;
внос и износ екземпляри от произведението

Икономическите права на артистите изпълнители
излъчването на неговото изпълнение по безжичен път, предаване чрез кабел или друго техническо средство, звукозаписването, възпроизвеждането на записите върху звуконосители или видеоносители и тяхното разпространение;
публично изпълнение, излъчването по безжичен път предаване чрез кабел или друго техническо средство на тези записи;
предлагането по електронен път на записаното изпълнение или част от него;
внос и износ на екземпляри от записа с изпълнението

Икономически права на продуцента на звукозаписи
възпроизвеждането на звукозаписа
разпространение на звукозаписа;
внос и износ на екземпляри от звукозаписа;
публично изпълнение;
излъчването по безжичен път предаване чрез кабел или друго техническо средство на звукозаписа;
предлагане на звукозаписа по електронен път

Икономически права на радио и телевизионните организации
-преизлъчване по безжичен път, предаване чрез кабел или друго техническо средство на програмата;
записването на програмата възпроизвеждането и разпространение на тези записи;
предлагането на достъп до програмата или част от нея по електронен път

Съществува един доста съществен недостатък в ЗАПСП, който пропуска правото на артистите изпълнители, продуцентите на звукозаписи и радио и телевизионните организации сами да използват своите изпълнения, звукозаписи, програми.

Икономически права на музикалният издател
право на запис;
право на изпълнение, копиране;
включване на произведението в ново, различно произведение

Сред различните видове права са правото на изпълнение и право на копиране или “print right’, механичните права и синхронизиращите права.

Механичните права се отнасят до:
възпроизвеждане и разпространение на музикалното произведение авторски права на звуков носител

Право на синхронизиране се отнася до:
правото на запис на музикалното произведение в синхронизиране с картините на аудиовизуално произведение, като филм, телевизионна реклама или видео продукция.



Музиката в интернет – потребителски нагласи

Съществуват безброй канали предлагащи разнообразие от музика. музикалните произведения са достъпни от безпрецедентен брой източници и е очевидно, че хората слушат и ценят музиката. все още е налице закупуване на музика 9включително и онлайн).

В проведено в края на 2010г. и началото на 2011г. проучване на Nielsen се дават отговори на въпросите за каква музика са готови да плащат потребители ЕТ. в изследването са използвани 26 664 онлайн потребители на 54 пазара по света.

В световен мащаб сред музикалните слушатели няма нито един канал, който да е използван повече от 60% от онлайн аудиторията, а всеки от известните музикални канали се използва от не повече от 20% от слушателите.

Най- разпространеният начин за слушане на музика е ‘гледането”- 57% от запитаните са гледали музикални видео клипове на компютрите си през последните три месеца на 2010 г.

Същевременно нараства значението на телекомуникационните устройства, които са използване за слушане на музика през компютър – 26%, през мобилен телефон – 21%, гледане на музикални видеоклипове през мобилен телефон – 23% и теглени на музикални апликации – 20%.

В обобщение потребителите използват множество устройства и източници за слушане на музика, затова индустрията трябва да продължава да се адаптира при това с бързи темпове, за да отговори на тези потребности и потребителски нагласи.

Събраните данни от изследването сочат, че:

- 60% от хората гледат музикални видеоклипове на компютъра си;

- 50%свалят музика през торенти;

- между 20 и 30% качват музика от компютрите си в интернет;

- повече от 20% гледат музикални видеоклипове на телефоните си;

- около 20%качват музика в интернет чрез мобилно приложение;

- 20%- свалят или използват мобилно приложение за музика;

- по-малко от 20% са платили за музика свалена от интернет;

- по-малко от 105 са платили за свалянето на цял дигитален албум.

Музикални канали и готовност на потребителите за плащане на музика

Музика на CD иDVD

Десетилетия наред източникът за приходи на музикалната индустрия е физическият продукт. данните от гореспоменатото проучване сочат, че тази тенденция продължава – 42% от аудиторията, която се интересува от музика е заявила, че ще си купи CD иDVDс музика в следващите три месеца. процента е най-висок за хората от тихоокеанска Азия.

Онлайн музика

Вторият най-разпространен начин за слушане на музика е свалянето й от интернет. 22% от запитаните в световен мащаб заявяват, че най-вероятно ще платят за да изтеглят песен на своя компютър в следващите три месеца. по възрастови групи разпределението е следното: хората под 45 години 9най вече тези между 21 и 24 години)са по-склонни да платят за музика, а във възрастовата група над 45 години- по-малко от 20% биха платили за музика в интернет. Погледнато в световен мащаб, тегленето на музика през мобилен телефон не е толкова разпространено – 18%. най-висок процент положителни отговори има сред потребителите в тихоокеанска Азия – цели 45%.

Трафик услуги

В световен мащаб склонността на потребителите за плащане на трафик на услугите е еднаква- 15 5 и 17%. Само в средна и източна Африка са склонни да платят за трафика през мобилен телефон, отколкото през компютър.

Видео услуги и социални мрежи

57% от запитаните в изследването са гледали музикално видео онлайн през последните три месеца. Само 20% от тях заявяват, че биха го гледали.

използването на социалните мрежи расте с огромни темпове. общо 37% от потребителите в изследването биха платили за тази услуга.Най-нисък е процента в Северна Америка и Европа – под 10%.

Мобилни приложения

Само 19% биха платили за музикални приложения, свалени от мобилният телефон. сумата, която са склонни да отделят е под 5 долара на месец, с изключение на северна Америка, където биха платили между 5 и 10 долара месечно.

Заключеният, които биха могли да се направят въз основа на проведеното изследване, е че потребителите активно слушат музика и са готови в определена степен да плащат за нея. Готовността за плащане зависи от фактори като възраст и регион.

Традиционните начини за слушане на музика все още се използват и са популярни. потреблението на музика е на-разпространено в интернет и усилията на музикалната индустрия в развитие на потенциали й точно в тази среда. Мобилните приложения за другият източник за приходи в музикалната индустрия .

Множеството източници на музика водят до липса на интеграция , което в определена степен затруднява генерирането на приходи за музикалната индустрия.

Източник:

Nielsen music enterprises



Музикална индустрия в България

В България музикалният бизнес се развива от началото на 90 те години. до 1989 г. в България съществува държавен монопол на една национална звукозаписна компания с едно звукозаписно студио „Балкантон”. Правата на авторите са представлявани от Агенция „Музика” и едно национално радио. По време на икономически преход, с развитие на законодателството започва развитието на частни инициативи в областта на музикалното продуцентство , издателската и импресарската дейност. С тях стартират частните звукозаписни студия, концерти, видеоклипове, клубни изпълнения, промоции и други.

След приемането на закона за авторско право и сродните му права (ЗАПСП) през 1993 г. и регламентирането на дейността на организациите за колективно управление на права (ОКУП), съгласно чл. 40 от закона, нарастват броя на компаниите. произвеждащи лицензирани музикални продукти.

първата в България компания, представител на световна музикална компания, е основана през 1992 г. Така се поставя началото на легалния музикален пазар в България, който се превръща в основна движеща сила на борбата с музикалното пиратство у нас. Към момента на проведеното изследване в България присъстват 10 издателски компании.

В звукозаписната индустрия в България присъстват 42 компании, които издават и разпространяват лицензирани продукти на големи музикални лейбъли и продуцират български музикални изпълнители. 10 от най-изявените продуцентски и издателски компании членуват в българска асоциация на музикалните продуценти (БАМП). В Профон – организация за колективно управление на права членуват 52 продуценти на звукозаписи и артисти-изпълнители, от които 43 компании и 9 индивидуални лица.

Пазарът на музикална продукция в страната се разширява,паралелно с подобряването на икономическите показатели за страната, увеличаване на покупателната способност на населението, по-успешното правоприлагане на законодателството в резултат, на което се увеличава събираемостта по договорите, сключени между ползвателите на музикална продукция и организациите за колективно управление на авторски права- Профон и Музикаутор). Развитието на звукозаписните компании и музикалните продуценти през последните години се характеризира с преструктуриране на дейността, на някои фирми - от издателска и продуцентска дейност към лансиране на собствени медии ( радиостанции и специализирани кабелни телевизионни канали).

Вертикално интегрирана музикална компания – Пайнер

Това е единствената музикална компания в България, която има затворен цикъл на производство. дейността и включва продуциране, звукозапис ( аудио и видео касети, DVD), дистрибуция, печатарска дейност (обложки и плакати), импресарско звено (концерти и турнета), звено монтаж и управление на сцената, два телевизионни канала, снимачни екипи за производството ма музикални и видеоклипове.

фирмата притежава 10 дискотеки в страната, всички служители са на трудов договор, а авторските права се притежават от компанията, която дава възможност фирмата да продава търговска марка Пайнер. От около 80% от използват авторска музика, около 20% кавър версии. За Пайнер Мюзик работят около 1000 души външни изпълнители. Според някои оценки пазарният дял на фирмата надхвърля 50%. За 2005 г. компанията надминава по продажби всички останали фирми на българският пазар.

Източник:

http://www.wipo.int/ip-development/en/creative_industry/pdf/1009E-4.pdf


Comments